Аз знам, че много ме обичаш.
Усещам твоето сърце.
Усмихната към мене тичаш.
Нали си моето дете.
Вълшебен свят ще ти покажа.
Над нас е купол синева.
Тревата вятър разлюлява.
В краката ни растат цветя.
Прашец се сипе пеперуден.
Поточе бистро ромоли.
Дете ли си, светът е чуден.
Дете съм аз, дете си ти.
© Георги Стоянов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
