Тръгнал дядо към града.
Понакиприл старата снага,
поразресал бялата брада,
поизпънал рамене!
Кой ли може да го спре?!
-А, бре дядо белобрад
(шепне в него глас познат)!
Що ще дириш в тоя град?
Я крадец ще те налази,
я кола ще те прегази!
Що си в село не седиш?
Старостта си да търпиш?
Дядото върти глава!
Иска! Иска си в града!
Иска си очите пълни
с разни светлини!
Парите си да харчи
за градски благини!
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
