Feb 18, 2025, 10:31 AM  

Дяконе...

  Poetry » Civic
507 5 8

Нужен си ни, Дяконе!

Поне за миг, поне.

Балкана, оня, стария

отново те зове.

Нужен си ни повече,

отколкото преди.

За едно те моля:

- Ела, ни събуди!

Покажи ни как се бореше

за Свобода и правдини.

И тихо как се молеше,

Бог да ти прости!

Научи ни, как остави

спокойния живот.

И отиде да погинеш 

за българския род.

Нужен си ни, Дяконе!

Поне за миг, поне.

Името ти като остен

днес да ни боде !

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Живко Делчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чудесен стих, Живко! Поздравление!
    Между другото, разбрах какво е Левски гледайки филма за Гунди.
    Мисля, че именно Гунди направи най-много за прослава на Левски, въпреки Спартак.
  • Благодаря на всички за коментарите ви!
    Един музикален поздрав от мен !

    https://youtu.be/Z8VPre1d9qI?si=f2S58qqfq-Zj6jjV
  • За един миг присъствие само, това няма да ни е достатъчно. Дано Левски оживее с волята и с идеалите си във всички нас! Трябва да се събудим, Живко!👍
  • Страхотно е. Би било още по-въздействащо ако завършваше така:
    Нужен си ни, Дяконе!
    Поне за миг, поне..
    Народът, оня стария,
    отново те зове.
    Или нещо такова...
    Но и така е прекрасно.
  • Що, вие да не се изживявате като аватар на Левски? Или сте по калесването? За парите не казвам! Каква тайна организация ще е, ако на първия непознат издавам служебни тайни. Абе, виждам, че скучаете.. а човек като скучае....но да запазя добрия тон. Хубав ден от мен!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...