18.02.2025 г., 10:31  

Дяконе...

506 5 8

Нужен си ни, Дяконе!

Поне за миг, поне.

Балкана, оня, стария

отново те зове.

Нужен си ни повече,

отколкото преди.

За едно те моля:

- Ела, ни събуди!

Покажи ни как се бореше

за Свобода и правдини.

И тихо как се молеше,

Бог да ти прости!

Научи ни, как остави

спокойния живот.

И отиде да погинеш 

за българския род.

Нужен си ни, Дяконе!

Поне за миг, поне.

Името ти като остен

днес да ни боде !

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живко Делчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесен стих, Живко! Поздравление!
    Между другото, разбрах какво е Левски гледайки филма за Гунди.
    Мисля, че именно Гунди направи най-много за прослава на Левски, въпреки Спартак.
  • Благодаря на всички за коментарите ви!
    Един музикален поздрав от мен !

    https://youtu.be/Z8VPre1d9qI?si=f2S58qqfq-Zj6jjV
  • За един миг присъствие само, това няма да ни е достатъчно. Дано Левски оживее с волята и с идеалите си във всички нас! Трябва да се събудим, Живко!👍
  • Страхотно е. Би било още по-въздействащо ако завършваше така:
    Нужен си ни, Дяконе!
    Поне за миг, поне..
    Народът, оня стария,
    отново те зове.
    Или нещо такова...
    Но и така е прекрасно.
  • Що, вие да не се изживявате като аватар на Левски? Или сте по калесването? За парите не казвам! Каква тайна организация ще е, ако на първия непознат издавам служебни тайни. Абе, виждам, че скучаете.. а човек като скучае....но да запазя добрия тон. Хубав ден от мен!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...