Дяволи проклети!
Дяволи проклети
В пъклото пуснете ме да вляза,
отворете тези двери.
Омръзна ми помията да газя.
Научете ме да мразя.
Стига съм обичал,
стига подир любовта съм тичал.
Всичко трябва да си има край,
животът ми отдавна не е рай!
За любов говорят нежно,
била море безбрежно,
носела била наслада,
туй лъжа е белобрада!
Любовта е болка, мъка,
безсънни нощи дълги,
тя е като водата,
пивка е и е свята!
От такава любов
и болките сърдечни
искам да избягам,
заменяйки ги с пламъците вечни!
В пъклото пуснете ме да вляза,
отворете тези двери.
Научете ме да мразя,
станете ми авери!
Да горим,
да горим,
да пламтим,
цели с любов
да изгаряме!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.
