Aug 22, 2006, 5:54 PM

ДЯВОЛСКА ЖЕНА

  Poetry
1.3K 0 7
Бог обича хората такива, каквито трябва да бъдат, а дявола такива, каквито са!

Ти нарече ме богиня.
Дяволски ме облада.
Водиш ме към храм-светиня.
Аз се дърпам.До кога?
Казваше, че съм добра.
Мисля пак е дяволска шега.
Приеми ме ти такава,
дяволска и то жена!
Не, не искай, че ми прилошава
от мисълта да съм една!
Не мога аз да обещая,
че няма вечно да греша!
Не мога и да разгадая,
дали пък мога и да съм добра?
Не мога да се променя,
приеми ме или бягай,
докато можеш без вина!
Ръце назад недей протягай!
Тръгвай си, не те коря!
Ще те води мисълта,
дали била съм само твоя?
Не гледай! Имаше сълза.
Когато в храм-пустиня те напича зноя,
ти пред олтара си спомни какво ми обеща!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гера Гера All rights reserved.

Comments

Comments

  • обещават...
    но не винаги е истина.


    поздрав!*
  • Браво!
  • Ти коментирай стиховете, Венелине!Като си направя личен сайт, тогава коментирай мен!Иначе ще обидиш авторът!!!
  • Олееееееее!!!Ма тя работата била сериозна!Дяволица и богиня!Майко мила!Бе ти на 13 ли си или на 33!Аз не виждам великолепие тук, и не искам да ми го разкривате, ако случайно се появят желаещи, да ме хокат за слепотата!
  • Нещо не ми хареса само края.Иначе стихотворението е много хубаво и през цялото време се продържа към основната идея!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...