Dec 18, 2017, 9:07 PM  

Спогодба

1.1K 4 17

СПОГОДБА

 

Подписах в мрака тайно с Луцифер

и сключих с Него договор лъжовен,

след туй записа ме в дебел тефтер

и бодро тръгнахме на път съдбовен.

 

Каква ли сделка съм приел? Не знам!

Подписах плахо празен лист хартия

и в нощната безлунна бъркотия

за своята душа намерих храм.

 

Намерих храм уютен и красив,

където да съм истински щастлив.

Намерих в огъня приятел драг,

с когото да пребродя всеки мрак.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Раммадан Л.К. All rights reserved.

Comments

Comments

  • Този лист, който подписал си
    Явно е бил на гърба на стхове
    писани тайно от скитник - Поет!

    И за това е такова - омайно!
    Пиши още! Твори и дарявай...
    Вдъхновен направи ме!

    После нека се чувствам сиротник
    И нека съм клет!
  • Благодаря.
    Да, наистина темата за Дявола е много обширна и интересна.
    Аз използвам Луцифер като синоним на светлината или просветлението.
  • Според някои Луцифер не е Дяволът. Но това е доста обширна тема.
    Харесва ми поезията ти!
    Поздрави!
  • Радвам се на развитието ти.
  • Онегинската строфа има съседни рими във втория катрен. А обхватни и съседни - в третия.
    Тук са сменени местата им.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...