Не помня залези - отрекох и слънцата
(в лъчите им намерих само студ)
Не искам полети - намразих небесата,
крилата си прерязах - да съм друг...
С възторг посрещах - дяволи във рая
(отварях им небесната врата)
Без глас убиваха - а аз продадох края
за топъл север с шепа яснота...
Но те ми вярваха - простиха, че съм тесен
(човекът е човек - и ще опитва...)
Събраха грешките - пречистиха ги в песен,
в едно сърце по-леко от молитва! ...