Дяволски рай
Не помня залези - отрекох и слънцата
(в лъчите им намерих само студ)
Не искам полети - намразих небесата,
крилата си прерязах - да съм друг...
С възторг посрещах - дяволи във рая
(отварях им небесната врата)
Без глас убиваха - а аз продадох края
за топъл север с шепа яснота...
Но те ми вярваха - простиха, че съм тесен
(човекът е човек - и ще опитва...)
Събраха грешките - пречистиха ги в песен,
в едно сърце по-леко от молитва!
И тук умрях - погубен от доверие,
(в болезнено-ревнива свобода)
Последно сбогом - крачка и забвение,
клиничната - желана - нищета...
Не помня залези - отрекох и слънцата
(убих ги лесно - с черните луни)
Не искам полети - намразих красотата,
оставам дъх от молещи лъчи.
© Валери Янев All rights reserved.
