May 7, 2008, 12:43 PM

Дяволски рай 

  Poetry » Phylosophy
1568 0 33
 

Не помня залези - отрекох и слънцата

(в лъчите им намерих само студ)

Не искам полети - намразих небесата,

крилата си прерязах - да съм друг...

 

С възторг посрещах - дяволи във рая

(отварях им небесната врата)

Без глас убиваха - а аз продадох края

за топъл север с шепа яснота...

 

Но те ми вярваха - простиха, че съм тесен

(човекът е човек - и ще опитва...)

Събраха грешките - пречистиха ги в песен,

в едно сърце по-леко от молитва!

 

И тук умрях - погубен от доверие,

(в болезнено-ревнива свобода)

Последно сбогом - крачка и забвение,

клиничната - желана - нищета...

 

Не помня залези - отрекох и слънцата

(убих ги лесно - с черните луни)

Не искам полети - намразих красотата,

оставам дъх от молещи лъчи.

© Валери Янев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??