Дяволът ли на ухото ми говори?
Или разумът ми дяволски отново съзнанието ми отвори?
"Давай, не мисли "- нещото прошепна
и мислите ми той някак си упрекна.
Той е там, на ухото ми, говори
и всяка добра мисъл се опитва да пребори.
Все някога ще свикна,
че той е там и очите аз ще си отворя.
И по дяволските думи аз няма да говоря.
© Калоян Крумов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
