Dec 1, 2011, 9:47 AM

Дъга

1K 0 0

Полунощ е.
Пак съм сама.  
С малка пръчка рисувам си дъга.
Ето драсвам тук и малко там, ето така завършвам си я аз.
Красива е, нали?!
Мила обвивка има сякаш, нали?!
Нали така?! Защо мълчиш?
Кажи ''Така е...'' и да се знае.
Глух за мойте думи си
някой е изтръгнал душата си.
Малки парчета по пода се търкалят,
а часовниците тракат ли, тракат...
Дъгата ми бавно избледнява
някой от стъклото я размазва...
Съмна се.
Слънцето почти изгряло е,
почти малко сгряло ме е.
Думите излишни са
сякаш от други чути са.
Очите ми се затварят
безмълвна ме оставят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...