Сменят се сезоните край нас,
но сякаш времето е спряло.
Едни и същи са на власт
и всичко е във черно-бяло
Като в негатив , така е негативен,
живот ни... износен „Хаселблад“,
заснел села безлюдни, пусти
и смогът над бездушен град.
В окото на кристалният обектив,
минават сенки на дела и хора,
на свят безкрайно зъл и сив,
смален в окото на визьора.
И чакаме да дойде светлина,
светкавицата да изгони мрака,
да се изпълни всичко със цветя,
но всеки чака... чака.... чака!
А фотографите.... това сме ние,
и всички носим в себе си дъга,
кога ли в цветен филм ще я промием?
Питам се: Кога.... Кога... Кога?
Авт. Весо: 22.03.2021г.
България......... Гласувай !!!
© Веселин Христов All rights reserved.