Mar 23, 2021, 5:28 PM

Дъгата

  Poetry » Civic
1.1K 0 0

Сменят се сезоните край нас,

но сякаш времето е спряло.

Едни и същи са на власт

и всичко е във черно-бяло

 

Като в негатив , така е негативен,

живот ни... износен „Хаселблад“,

заснел села безлюдни, пусти

и смогът над бездушен град.

 

В окото на кристалният обектив,

минават сенки на дела и хора,

на свят безкрайно зъл и сив,

смален в  окото на визьора.

 

И чакаме да дойде светлина,

светкавицата да изгони мрака,

да се изпълни всичко със цветя,

но всеки чака... чака.... чака!

 

А фотографите.... това сме ние,

и всички носим в себе си дъга,

кога ли в цветен филм ще я промием?

Питам се: Кога.... Кога... Кога?

 

Авт. Весо: 22.03.2021г.

 

България......... Гласувай !!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселин Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...