Mar 23, 2021, 5:28 PM

Дъгата

  Poetry » Civic
1.1K 0 0

Сменят се сезоните край нас,

но сякаш времето е спряло.

Едни и същи са на власт

и всичко е във черно-бяло

 

Като в негатив , така е негативен,

живот ни... износен „Хаселблад“,

заснел села безлюдни, пусти

и смогът над бездушен град.

 

В окото на кристалният обектив,

минават сенки на дела и хора,

на свят безкрайно зъл и сив,

смален в  окото на визьора.

 

И чакаме да дойде светлина,

светкавицата да изгони мрака,

да се изпълни всичко със цветя,

но всеки чака... чака.... чака!

 

А фотографите.... това сме ние,

и всички носим в себе си дъга,

кога ли в цветен филм ще я промием?

Питам се: Кога.... Кога... Кога?

 

Авт. Весо: 22.03.2021г.

 

България......... Гласувай !!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселин Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...