Казват, че дъждът скрива сълзите,
добре прикрива болката в очите.
А измива ли тъгата от лицето
и лекува ли самотата на сърцето?
Ще изтрие ли спомените за теб сега
и ще запълни ли празнотата в моята душа?
С последната капка дъждовна ще спре ли тъгата,
слънцето щастие ще ми донесе ли с дъгата?
Или все така ще продължи да вали
и сърцето ми да шепти колко го боли...
© Теодора Кръстева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
