дъжд
дъждът
тихо ромоли
и нежно ми шепти
стича се по косата
по лицето
по ръцете
отмива болката
тъгата и страха
става
леко
чисто
светло
© Ласка Александрова All rights reserved.
дъждът
тихо ромоли
и нежно ми шепти
стича се по косата
по лицето
по ръцете
отмива болката
тъгата и страха
става
леко
чисто
светло
© Ласка Александрова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...