Дъжд
Вървя сама и бавно под дъжда,
студени капки галят ми лицето
навън отново спуска се нощта
и тъмнина обвива пак сърцето.
Спокойно е, и тъмно... красота!
Дъждът нашепва само тихо в мрака.
А мислите се реят в самота,
неможещи, неискащи да чакат.
В такава нощ обичам аз сама
със себе си пак лекичко да споря.
Какъв е смисълът изобщо? И кога?
С проблемите в живота да се боря.
Дъждът не спира! Мокра и в студа,
усмихвам се, към къщи се забързвам.
Да, струва си! Животът е игра,
и с него сме завинаги обвързани!
© Радка Горанова All rights reserved.
