21.05.2015 г., 0:56 ч.
Дъжд
Вървя сама и бавно под дъжда,
студени капки галят ми лицето
навън отново спуска се нощта
и тъмнина обвива пак сърцето.
Спокойно е, и тъмно... красота!
Дъждът нашепва само тихо в мрака.
А мислите се реят в самота,
неможещи, неискащи да чакат.
В такава нощ обичам аз сама
със себе си пак лекичко да споря.
Какъв е смисълът изобщо? И кога?
С проблемите в живота да се боря.
Дъждът не спира! Мокра и в студа,
усмихвам се, към къщи се забързвам.
Да, струва си! Животът е игра,
и с него сме завинаги обвързани!
© Радка Горанова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Йоана, оценката ти за този стих ме зарадва много! Благодаря ти
-
Прекрасно е
-
Благодаря ти Веселка! Много ми е приятно, че ти харесва! Поздрави и за теб!
-
Хубаво пишеш!Поздрави!
-
Ще ме разплачеш наистина!Благодаря ти! Благодаря, че ме усещаш!
-
Благодаря ти Антоан!Радвам се, че ме разбираш! Обожавам дъжда! Смесва се със сълзите ако плача, или просто гали лицето ми...Дъжд
-
Така е Борислав!При мен вече започнаха да се показват
-
Дъждът отмива калта и разкрива скъпоценните камъни скрити в нея.
-
Хубаво е!
-
Добре дошла в сайта, Радка! Желая ти да публикуваш тук много вдъхновени стихотворения. Мога смело да кажа, че току що прочетох първото от тях.
Елегантна творба, от която си оставям за спомен:
" Животът е игра, и с него сме завинаги обвързани!"
Точна и сентенционално звучаща констатация.
Поздрав! -
Благодаря ви И добре съм ви заварила!
-
Хубав старт. Добре дошла и от мен!
-
Добре дошла!
-
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
