Дъжд
Градът прихлупи
мократа си шапка.
Запалените
улични гердани
се пръснаха
в дъждовния оркестър...
Под блузата
припява песента ми
и в ритъма й
стъпките потракват.
На кестените
под чадъра пъстър
очите ми
танцуват във очакване
да дойдеш
и с дъха си да изпиеш
мънистата дъждовни
от ресниците.
Ще ме прегърнеш.
После ще избягаме.
Знаеш ли,
дъждът съблича птиците.
© Геновева Цандева All rights reserved.
)