Този дъжд, който
спуска зелени лиани
и от покрива слиза,
по перваза почуква
с пламнали длани.
През прозореца влиза
с мокра риза задъхан
и ми шепне в ухото
така упоително,
нежно гали с ароматните
свежи талази,
във цветя окосени лежал е
и във облаци бели.
Този дъжд, след който
просветва небето
ми напомня за някой,
който толкова дълго не идва.
© Boyana All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
