Този дъжд, който
спуска зелени лиани
и от покрива слиза,
по перваза почуква
с пламнали длани.
През прозореца влиза
с мокра риза задъхан
и ми шепне в ухото
така упоително,
нежно гали с ароматните
свежи талази,
във цветя окосени лежал е
и във облаци бели.
Този дъжд, след който
просветва небето
ми напомня за някой,
който толкова дълго не идва.
© Boyana All rights reserved.