Този дъжд, който
спуска зелени лиани
и от покрива слиза,
по перваза почуква
с пламнали длани.
През прозореца влиза
с мокра риза задъхан
и ми шепне в ухото
така упоително,
нежно гали с ароматните
свежи талази,
във цветя окосени лежал е
и във облаци бели.
Този дъжд, след който
просветва небето
ми напомня за някой,
който толкова дълго не идва.
© Boyana All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
