Този дъжд, който
спуска зелени лиани
и от покрива слиза,
по перваза почуква
с пламнали длани.
През прозореца влиза
с мокра риза задъхан
и ми шепне в ухото
така упоително,
нежно гали с ароматните
свежи талази,
във цветя окосени лежал е
и във облаци бели.
Този дъжд, след който
просветва небето
ми напомня за някой,
който толкова дълго не идва.
© Boyana All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
