Jun 18, 2024, 8:33 AM  

Дъжд

525 1 0

 

Мрак, буреносни облаци в нощта.

Душата се вие над гмежта.

 

Лети високо тя над небесата

Рее се в космичната безтегловност

Със звездния дъжд в грациозност

 

Мозъкът се взира в тъмнината

Не способен да съзре над небесата

Из ведро дъждът се лее

А за любов мозъкът копнее.

 

Плаши се от самото себе си окото,

Защото отражението видя в стъклото

Потоп от сълзи излиза от него

А лицето като смъртник бледо.

 

Една сълза капна върху сърцето.

Диастола, систола, диастола, систола винцето

Кърваво се вихри във водовъртеж

Този дъжд или онзи дъжд, един световъртеж

 

На този дъждовен кръговрат

Дори философът Сократ

Смирен се поклонил

На вечността се покорил

 

Дъжд – една стихия

Тяло – цяла килия

 

Този кръговрат

поражда обрат

 

Дъжд в нощта

За обич молба

Непрекъсващ поход на вечността

В търсене на любовта

 

Душата не спира своя поход

а мозъкът пък своя ропот

окото продължава сълзи да пролива,

а сърцето пък обич да излива.

 

Дъжд пороен

писък в нощта много вековен

страх - ,,Аз ли съм виновен?'',

че от жарта на любовта съм изгорен?

Дъжд в нощта

Зов към вечността

Вяра в нежността

Привързаност към глупостта

 

Зовяща се даряваща живот обич

Или

Отнемащ надеждата смъртоносен бич

 

Дъжд в нощта

Молебен срещу скръбта

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Йонков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...