Дъжд над Рупите
В подножието на Кожух вулкан
времето е спряло, сякаш е забравило за нас.
Хора, птици, дървета и треви погалва вятърът.
Спуска се от меките пазви на Беласица
и литва надолу към топлите извори на Рупите.
Мистично, повече тъжно, отколкото радостно.
Меко разстила се пара на облачета,
ляга нежно над оловно-сивите води на езерцата.
Домът на Ванга крие тайните си.
Ехо от вика на мъченици се носи от храма.
Мелодия от песен на древните българи
леко понася се, докосва слуха ни
и отново заглъхва зад хълмовете.
Храмът след дъжда е притихнал и още по-светъл.
Под нежния овал на купола иконите говорят.
Ние мълчим.
Душата ми – отворена за вярата.
Сърцето бие в прежния си ритъм - тихо,
но в тишината има щастие.
© Красимира Марулевска All rights reserved.
