Дъжд ще вали...... (Писмо до Дядо Коледа)
776
0
1
Навярно съм пораснал,
кога ли се случи това?
Кога забравих какво е радост,
какво е веселие, какво е игра?
Кога бях дете не помня,
кога пораснах също?
Кога се затриха спомените красиви,
кога картината ми се превърна в празнота и нищо?
Но теб те имаше винаги знам -
и вчера, и днес, и утре......
Може би ще останеш все далеч от мен,
защото знаеш, че вече пораснах, че вече не съм аз дете.....
Но липсваш ми, знаеш ли
в спомените ми оставаш ти все същ.
Но сега в моето време сняг не вали
а все черни облаци гръмотевици.
светкавици, бури, ветрове и дъжд.....
В такова време не идваш ти, аз зная,
но и аз отдавна забравих що е сняг.....?
Сега съм далеч от теб това ще ти призная,
отдавна загубил своята посока и своя бряг.....
Знам, питаш се защо ли ти пиша?
Но отговора повярвай и аз не знам.......
Може би пиша писмо до стар приятел,
може би точно ти си спътник на душата.
Може би последната неугасваща свещица в моя изоставен храм......?
Помня преди колко много ти пишех,
отправях към теб молби,
редях едно по едно хиляди мънички детски желания.....
А ти ме наблюдаваше от твоето кътче с усмихнати очи
и чакаше в радост и вълнение аз да заспя,
очаквайки в трепет твоите обещания....
Навярно не съм забравил спомените, както детството,
но се питам все още има ли чудеса?
Нима твоят свят е от куп чудесии
и от хиляди красиви неземни неща?
Но се питам защо ли моят свят е толкоз различен от твоя,
защо в моя свят е забравено що е доброта?
Защо няма щастие радост мечти,
къде са онези усмихнати детски лица?
Тъжно ми е някак знаеш ли,
че въпросът ми неуморно търси своя отговор,
но със сълзи на очи ще си призная,
че моя свят никога няма да бъде като твоя......
В твоя свят ще има хиляди красиви звезди,
а в моя свят черно небе,
усамотена луна
и безкраен дъжд все ще вали.......
Милан Милев
05.12.15
© Милан Милев All rights reserved.
