Дъжда...
Дъждът отмива, покрива топлината,
улиците отразяват облаци, лица,
аз искам да узная чудесата,
поне за ден да се превърна в дъжда.
Да стеля мократа потайност,
мъгли да обладават моя дом
и в нежно чезнеща безкрайност,
да рисувам пеещия стон.
Да сипя в порой безброй надежди,
да намокрям тихо хиляди очи,
навред лъжи, облечени в одежди,
в съня на страх, измамени мечти.
После нежно да обгърна светлината,
да пречупя всеки пирует,
да затворя там, границата на съдбата,
да затопля всяко късче лед.
Да премина с вятъра в косите,
плахо да постеля пепелта,
отмятайки подредбата на дните,
цвета да върна в радостта.
Накрая и в душата капката да стига,
да милва нежно, трепети да буди
и болката в сърцата да отмива,
да отчита и последните секунди.
Колко хубаво ще го опиша,
как ще върна позабравени неща,
света за мен е звездна ниша,
за миг щом превърна се в дъжда.
© Натали All rights reserved.
