Тази вечер е дъждовна.
Уми дъждът студеното антре.
Където аз, още по неволя,
съм отново с моя стар приятел - "Шардоне".
Заровени са устните ми в него,
запалена цигарата - гори,
а сякаш от стената някой гледа
моите тъжни, студентски очи.
Портретите са още странни-нечовечни,
излъчват хиляди усмихнати лица.
И хиляди животи, течащи безконечно,
посрещнали безброй утринни слънца. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up