Дъждовни истини
Очите-кадифе, стопени,
намериха далечната шир
и ти просто задиша от мен...
от стиха ми,
и пиеха ме какаовите очи...
А вън дъжда не спря,
не спряха цветовете ти -
цъфтяха...
а душата -
намери се...
Намери те...
Намери ме...
Сред капките навън -
туптящи, носещи
една любов, пресъхнала
от снощи...
© Анелия Кирчева All rights reserved.
