Дъждовни очи
Дъждовни очи
/Свидна/
Налей ми кръчмарю, налей ми да пия,
недей да ме питаш, просто налей,
отвътре изгарям-каква орисия,
сърцето ми още за нея копней.
Тя беше видение бяло, ефирно,
а аз се завръщах чак призори,
безмълвно ме чакаше- птиче ранено,
палтото ми вземаше без дума дори.
- Дали и се карах? - неее и защо ли?
Тя ме поглеждаше с дъждовни очи,
виждах тъгата, виждах и болката…
-Кръчмарю налей ми, че взе да горчи!
-После какво ли?-тя си замина.
Казвам ти братко,че май подлудях,
а пък душата ми просто е рана,
знаеш ли, повече не я видях.
Понякога нощем все ми се струва,
че по лицето ми капят сълзи,
чувствам дъха й, навярно сънувам,
как тъжно ме гледа с дъждовни очи…
© Евгения Георгиева All rights reserved.
