Помогни ми, Богородице Пресвята,
и на мен помогни!
На разсъмване, в тихата стая,
да угаснат очи!
Слушай! Дъждът ми разказва.
Нахално по корниза ми чука.
Мен ми е нужно, Майко, подсказване,
правилно ли сърцето ми тупа?!
За път далечен се стягам
към щастливия ден.
Един образ светло-печален
запази и за мен!
Помогни ми сега, Богородице,
вечна надеждице моя,
някой и за мен да се моли,
пред иконата твоя...
© Красимир Дяков All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
