Дъждовно гнездо за надежди
Тази бяла циганка на надеждата
все ме мами по неутъпкани пътища…
Сънувам те често сред люляци, а е декември –
дори и неделите – са само студени прегръдки…
Аз не страдам,
а и не искам да страдам от вечна депресия…
Като немски дог – да съм обременен
от наследствена мъка…
Но… вали, вали, вали…
По йовковски – днес ден девети.
От повсеместния дъжд –
часовникът на петлите дори се обърка…
Самотен и празен като щъркелово гнездо
ме посреща домът – отразил недоспалите изгреви,
изпълнен с премълчани въздишки,
с напукан от грижите свод…
Той ме чака, чака и чете по очите ми
какво са предрекли белите циганки…
© Красимир Чернев All rights reserved.
