Дъждовно гнездо за надежди
Тази бяла циганка на надеждата
все ме мами по неутъпкани пътища…
Сънувам те често сред люляци, а е декември –
дори и неделите – са само студени прегръдки…
Аз не страдам,
а и не искам да страдам от вечна депресия…
Като немски дог – да съм обременен
от наследствена мъка…
Но… вали, вали, вали…
По йовковски – днес ден девети.
От повсеместния дъжд –
часовникът на петлите дори се обърка…
Самотен и празен като щъркелово гнездо
ме посреща домът – отразил недоспалите изгреви,
изпълнен с премълчани въздишки,
с напукан от грижите свод…
Той ме чака, чака и чете по очите ми
какво са предрекли белите циганки…
© Красимир Чернев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
готино.
-
Каква плетеница от образи и усещания!
Истински словесен гоблен. -
Душевен паноптикум! - Запазената марка на Красимир Чернев.
Благодаря за удоволствието, Приятелю! -
Готови сме да платим цената на неутъпканите пътища, но не сме обременени от наследствена мъка...как по-добре да го кажем .Поздрав за стиха!Да е жива музата ти!!!
-
" недоспалите изгреви"
Много ми хареса. -
По Йовков, по Елин Пелин, по Маркес - все вали...Но въпреки дългия дъжд, в твоето гнездо за надежди нещо хубаво се е измътило!
-
С удоволствие!
-
Мммм..., по Йовковски..., дори и Елин Пелин е казал перфектно...!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
"Като заваля дъжд, та цяла неделя! Тихо, кротко, ден и нощ. Вали, вали, вали – напои хубаво майката-земя, па духна тих ветрец, очисти небето, и пекна Слънцето...!!!"
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
