Мое лято, мое дългоочаквано,
защо започна тъй дъждовно?
Очаквах, подготвях се и епилирах.
В необичайни цветове се гримирах.
Дъждовни капки ми размазаха грима
и заличиха непривичната ми суета.
И небето не ме иска за кокона,
та ми свали грима на примадона.
Мое лято, приличащо на есен,
дъждовно си, като сълзлива песен.
И ти ще минеш както пролетта.
Пропуснах те и теб, и любовта.
© Нели All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
