Дъждовното момиче
Дъждовното момиче
За мен се сещаш, когато завали,
когато в душата ти е пусто,
когато болката в теб гори.
За теб съм нещо, когато завали -
тогава търсиш топлината
на моята любов, на мойте прегръдки.
За мен се сещаш, когато завали -
тогава ти ме търсиш
и искаш някой в нощта с топлина да те дари.
Да не би да съм дъждовното момиче,
появявам се с дъжда и изчезвам, когато той отмине?
Да не би да съм дъждовното момиче,
живея с пороя, а със слънцето умирам?
Не желая да съм твоето дъждовно момиче.
Не желая да ме викаш щом вали.
Обичай ме, не само в бури, а и когато слънцето
над тебе заблести!
За мен се сещаш, когато завали,
когато в душата ти е пусто,
когато болката в теб гори.
За теб съм нещо, когато завали -
тогава търсиш топлината
на моята любов, на мойте прегръдки.
За мен се сещаш, когато завали -
тогава ти ме търсиш
и искаш някой в нощта с топлина да те дари.
Да не би да съм дъждовното момиче,
появявам се с дъжда и изчезвам, когато той отмине?
Да не би да съм дъждовното момиче,
живея с пороя, а със слънцето умирам?
Не желая да съм твоето дъждовно момиче.
Не желая да ме викаш щом вали.
Обичай ме, не само в бури, а и когато слънцето
над тебе заблести!
© Гергана Найденова All rights reserved.
