Jul 27, 2007, 1:31 PM

ДЪЖДЪТ

  Poetry
939 0 0
Вали.
Дъждът измива мръсотията,
изми я и от моята душа,
защото капките съдбовни
са като часовник през нощта:

отмерват времето безверно
на неверник в този час
и на влюбен, на разлъка
те надават боен глас.

Спря дъждът. Всичко веч е чисто
и блести кат диамант.
Хорските души са чисти,
има ли ги капките живот.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маги All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....