Дъждът премина- през
ъглов връх,
желаейки,
догонвайки доброто.
Ъглополовяща
тури кръст
извезан,
замръкващ в
милосърдие,
изгряващ с нова болка.
Въздъхна тихо.
Отпусна поглед морен,
пълзящ по небосклона.
Лъч светъл го събори,
изникнал тихомълком,
търсейки простори.
Едничък-той, в сърцето го прободе!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
