Дъждът премина- през
ъглов връх,
желаейки,
догонвайки доброто.
Ъглополовяща
тури кръст
извезан,
замръкващ в
милосърдие,
изгряващ с нова болка.
Въздъхна тихо.
Отпусна поглед морен,
пълзящ по небосклона.
Лъч светъл го събори,
изникнал тихомълком,
търсейки простори.
Едничък-той, в сърцето го прободе!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Поздрав!