Mar 1, 2011, 9:21 PM

Дъждът напевно срича... 

  Poetry » Love
854 0 4

Дъждът напевно срича...
името ми посред нощ,
събужда ме с една целувка
по стъклото, после я повтаря -
безброй от мънички целувки...
и му се сърдя, че ме буди,
но пък  е уютно
да знам,
че щом прозорчето отворя,
ще бъда нацелувана по миглите,
по устните, по бузите!

© Лилия Ресенска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "... но пък е уютно"...

    И това е много хубаво!
  • Антоан, трогна ме! Не мога да пиша коментари, защото непрекъснато ми казват, че имам два последователни и да редактирам единия, приятно ми е, харесва ми много творчетвото ти, желая ти непрекъснато вдъхновение и щастие.
  • Събина, благодаря ти!
  • Харесах!
Random works
: ??:??