Дъждът напевно срича...

Mar 1, 2011, 9:21 PM

Poetry » Love

947 0 4

Дъждът напевно срича...
името ми посред нощ,
събужда ме с една целувка
по стъклото, после я повтаря -
безброй от мънички целувки...
и му се сърдя, че ме буди,
но пък е уютно
да знам,
че щом прозорчето отворя,
ще бъда нацелувана по миглите,
по устните, по бузите!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Дъждът напевно срича...

Want to read more?

Random works