Удрят по прозореца капчици дъжд
със силата на бурния вятър,
за месеца небето бе плакало само веднъж
със звука на аплодисменти в театър.
Капките на неутешими сълзи ми приличат,
обречени да се разбиват под удари тежки,
пак по лицето ми те ще затичат,
породени от множество грешки.
Ще се вливат в реки от съмнение,
събиращи се в огромно ведро,
ще пробуждат горчиво съжаление
във всяко стаено добро. ...