Дълбок поглед
Като цикъл
от домино
си е живота
не ти пука
и всичко си стои
наредено,
подредено,
спретнато,
запуква ти
нещо трепва
в атмосферата
и доминото
се разпада.
Седя си
на пейката аз
и си го мисля
с голямата рошава
поболяла се
от осъзнатост глава,
а деца щъкат около мен,
безумно, наивно
ме вглеждат
и играят
без да се правят...
И ме озарява
проникновението мен
в нежен плен
на детско упование,
колко неграмотен
за чудото наречено ''Живот''
става човекът с годините,
вразумен и опетнен
понеже някой го научи,
че пакостта е грях
и той се вразуми,
за да може да му е по-чисто.
Имах детски кални ръчички
и бистри очички,
а сега ми останаха
бели ръце,
черна душа
и
дълбок поглед...
© Християна All rights reserved.
