Дължа любов на малката тревичка.

Тя  пръстите ми гали без да чака

да я прегръщам, да споделям всичко,

а  просто... тихо съществува в мрака.

Дължа любов на слънцето, което

усмихва се с горещи юлски устни,

безгрижно се разхожда по небето,

пленява ме. Не иска да ме пусне.

Прощавам ти за обичта ти тъжна -

че неразбрана пари под ресниците.

Разбирам я, ала не съм ти длъжна...

Дължа любов единствено на птиците.