Бе отдавна, случи се в града на любовта,
случи се случайно, стана след дъжда.
Бях сама и бързах, закъснявах може би,
в метрото бе задушно, непознати хора и съдби,
устремени, недостъпни, запъхтени, в бяг,
вратите се отвориха, избутаха ме вътре и... тогава го видях -
висок, красив и тъмен - исполин,
харесах го преди да го настъпя, защо не сложих грим!
Извиних се - на английски, че с френския съм зле,
не можех да повярвам, усмихна се - на мен.
И влакът запрепуска с пулса ми във унисон
и блъскайки се в него, сетих се - пардон! ...