danda (Даниела)
358 1120
21.07.2010 г., 15:34 ч.

Дълъг миг любов в парижкото метро 

  Поезия » Друга
845 2 5

Бе отдавна, случи се в града на любовта,

случи се случайно, стана след дъжда.

Бях сама и бързах, закъснявах може би,

в метрото бе задушно, непознати хора и съдби,

устремени, недостъпни, запъхтени, в бяг,

вратите се отвориха, избутаха ме вътре и... тогава го видях  -

висок, красив и тъмен - исполин,

харесах го преди да го настъпя, защо не сложих грим!

Извиних се - на английски, че с френския съм зле,

не можех да повярвам, усмихна се - на мен.

И влакът запрепуска с пулса ми във унисон

и блъскайки се в него, сетих се - пардон!

Тълпата, като че нарочно ме буташе към него все,

пропуснах да ви кажа - бе с китара във ръце.

Заточиха се спирките една след друга, като менует,

така и не разбирах - защо отново аз във този стар сюжет?

А той с очи огромни, черни, изпиваше ме във захлас,

и ако можех, щях да проговоря - хващам се на бас!

Една шармантна дама стана, сля се със тълпата,

о, Майко Божия - моят черен ангел  ме хвана за ръката,

покани ме да седна, галантно ми помогна,

а аз закимах глуповато - да му покажа, че съм трогната.

Добре, че седнах! Цялата омекнах - все едно съм бри,

кръвта напира във главата, като бордо във буре ври,

погледът ми замъгли се, влакът завъртя се като в Дисниленд,

"този чичко няма ли да слиза, за да седне той до мен"?

Ще се пръсна, ще се скъсам като жартиер,

че съдбата пише края, а не Молиер.

Той дойде логичен, даже без антракт,

трябваше да слиза - просто няма как.

Леко ми намигна, пожела ми лека нощ,

усмивка тъпа се изниза - разполови лицето ми със нож.

 

В моя град през юли всеки ден вали - излива от ведро,

дъждът ме върна в онзи дълъг миг любов, откраднат от парижкото метро.

Щом си спомня, се усмихвам - нека да вали

и познат шансон подсвирквам: "c'est la vie, c'est la vie"

 

© Даниела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??