Пак съм на дъното на празната чаша.
Първа степен - тъгувам по теб.
След втората смела съм и не се плаша
какво ще си кажат всички за мен.
Третата чаша на екс я изпивам,
тъй както ме пиеше някога ти.
На четвъртата силно в сълзи се обливам,
че далеч си и няма ги наште мечти.
А после пияна стихове пиша.
Изпращам ги анонимно на другия ден,
макар и да не мога с думи да опиша,
колко много липсваш всеки ден.