Пак съм на дъното на празната чаша.
Първа степен - тъгувам по теб.
След втората смела съм и не се плаша
какво ще си кажат всички за мен.
Третата чаша на екс я изпивам,
тъй както ме пиеше някога ти.
На четвъртата силно в сълзи се обливам,
че далеч си и няма ги наште мечти.
А после пияна стихове пиша.
Изпращам ги анонимно на другия ден,
макар и да не мога с думи да опиша,
колко много липсваш всеки ден.
© Ивет Боянова All rights reserved.
The work is a contestant:
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
