Пак съм на дъното на празната чаша.
Първа степен - тъгувам по теб.
След втората смела съм и не се плаша
какво ще си кажат всички за мен.
Третата чаша на екс я изпивам,
тъй както ме пиеше някога ти.
На четвъртата силно в сълзи се обливам,
че далеч си и няма ги наште мечти.
А после пияна стихове пиша.
Изпращам ги анонимно на другия ден,
макар и да не мога с думи да опиша,
колко много липсваш всеки ден.
© Ивет Боянова All rights reserved.
The work is a contestant:
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
