Jul 25, 2007, 9:23 AM

ДЪРВЕНО

  Poetry
507 0 2
ДЪРВЕНО

Когато залезът спъне
слънцето бяло
и върне го пак на небето,
сънят ти избяга и паднеш на тръни,
пази се, не гризвай дръвцето!
Когато вятърът реже
тялото твое
и хапват от тебе невежи,
пази се, не гушвай букета!
Когато водата преглътне
последния залък,
залее земята с морета,
не плувай, защото е мътно.
Търси си високи дървета!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцислав All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...