Дърветата умират два пъти
След всичките заглавия
остана ли ни време
и колкото и трудно да е
по себе си отчупените думи
да прелистим...
И както е -
аз съдна съм
в това, че съм обичала потребно.
И нека епитетите да бъдат синоними.
На пулса, с който бих
могла да ги пресрещна -
oчакваните стъпки по тепета,
които ме спохождат сутрин
като в клетка.
Защото те ще нарисуват края.
По-смели от това, което са презрели.
С начало, обковано в рими,
в които
мойта тишина е толкова небрежна.
И аз ще се пречупя. Както въздух.
Превзето сцената ще се превърне в кадър.
Чудовището в мен ще ме осмее
с цитат на десет стъпки преди Ада.
И ти ще ме прекрачиш. Гневен.
Небето с послепис ще те прикрие.
И аз ще си отида... както мога.
Дърветата умират два пъти.
Умирайки...реверът на зеницата ми - писък.
© Киара All rights reserved.
