Дървото
Засадено в деня на раждането ми, на двора,
то стои сега и тъжно, и самотно,
а дойдох с него да си поговоря,
че беше моят най-добър приятел във живота.
То никога не ме предаде,
макар че всичките ми тайни знаеше
и цъфналите клони ми подаваше,
млад когато бях, да кича своите момичета.
И с плодовете сочни и красиви
то години хранеше децата ми,
а сенките му в дните ми щастливи
носеха отмора за сърцата ни...
А сега стои тъй тъжно и самотно...
И са мъртви вече клоните му голи,
че неотдавна през вратата пътна
му отнесоха душата някакви дървесни ангели...
И днес, когато дните вече са ужасно къси,
опрял глава в кората му напукана и стара,
аз чувам, вече не и със слуха си,
как пътната врата отново се отваря...
© Ст All rights reserved.
