Дървото
Засадено в деня на раждането ми, на двора,
то стои сега и тъжно, и самотно,
а дойдох с него да си поговоря,
че беше моят най-добър приятел във живота.
То никога не ме предаде,
макар че всичките ми тайни знаеше
и цъфналите клони ми подаваше,
млад когато бях, да кича своите момичета.
И с плодовете сочни и красиви
то години хранеше децата ми,
а сенките му в дните ми щастливи
носеха отмора за сърцата ни...
А сега стои тъй тъжно и самотно...
И са мъртви вече клоните му голи,
че неотдавна през вратата пътна
му отнесоха душата някакви дървесни ангели...
И днес, когато дните вече са ужасно къси,
опрял глава в кората му напукана и стара,
аз чувам, вече не и със слуха си,
как пътната врата отново се отваря...
© Ст All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
И в двора ми, до къщата, има един грамаден бор,който синът ми искаше да отсече, защото засенчва.Казъх му недей,докато съм жив !Вече съм на 76,не ми остава много,а и сърцето ми вече е "подсилено" с метална пружинка. А толкова неща искам да кажа на хората...ПИШИ ОЩЕ ДЪЛГИ ГСДИНИ.Пишеш хубаво !
-
Благодаря за хубавите думи,момичета!
-
разплака ме...
тъжен стих, размислящ... -
Поете, не тъгувай!Стига!
На пътната врата детенце ти намига. -
.............
-
Оказва се, че много често краят на пътя се оказва началото му.И в завръщането може би се крие и сдобиването с цялост.
Хареса ми елегията в стиха, но която не натъжава, а носи усещане за осъзнато и някак безгрижно,мъдро смирение.
"Дървесните ангели" ми напомниха за мирис на дърво, което не служи за ковчег. Има нещо толкова жизнеутвърждаващо в самото отричане на смъртта.
И ма много повече от казаното.
Казваш, че ти липсва самочувствие на творец, но ти си такъв и аз те поздравявам! -
Много тъжен и силен стих!
-
Напомни ми "На един дъб в Нюстед" на Байрон.
Ето още едно дърво:
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=109164
Поздрави
-
Много, много ми хареса!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
