Всички рано или късно ще отлетят,
може би в ежедневието си не искат да горят.
Клоните вече не са утеха...
Свободата и смелостта мястото им заеха.
Старото стъбло - основата на всичко живо,
клоните и листата - обвити в чувство унило
карат ги да потърсят навън свободата
и в нея да открият, чиста, красотата.
Уж с желание дъбът им казва "Полетете!",
ала всъщност жално моли "Останете...".
"Останете, аз съм вашата опора,
в клоните ми няма място за тъгата и раздора." ...