Дъще, ще те разбера
ДЪЩЕ, ЩЕ ТЕ РАЗБЕРА
Дарявани от памтивека,
два пръстена сега красят
ръката ти красива, лека.
Дори не помнят своя път…
Прабаба ми от свойта баба
приела този родов дар.
След турско, бежанката слаба,
сред скромния вързоп – товар,
пренесла ги във свойта пазва
с най-скъпите наглед неща…
И щом започне да разказва,
разплаква се със мен нощта…
След майка ти, на теб се падна
да носиш този родов знак.
Дори и боса, гола, гладна,
аз знам – у теб са. Няма как…
А днеска, дъще, някой казал:
Продай си пръстените ти…
Държавата ни е проказа –
убива спомен и мечти…
Но, вярвай – щом дори от турско
са живи за рода ни днес
и щом за семето “гяурско”
са били те едната чест –
накичвай пръстените, дъще,
макар без пукната пара.
В живота български, намръщен,
аз, дъще, ще те разбера!
