Дъщеря на бурята
Колко мъртви минути и надежди добри разпилях,
колко пътища стари и посоки различни отхвърлих,
в колко битки горях, пренебрегнала фактора "страх",
колко хора запомних от дългия списък на мъртвите...
Колко истини срещнах със измамно фалшив ореол,
колко жалки любими, за въздишка дори недостойни
и глупци, убедени, че седят на божествен престол...
Но не бих се сменила с някой, който заспива спокойно.
И не бих пожелала на мъдрец търпелив участта -
с примирена усмивка да платя сладостта на покоя.
По-добре е сто пъти в своя най-страшен ад да горя,
вместо кротко да спя сред коварния мир на застоя.
Дъщеря съм на бурята (тази вън или тази у мен?)
и не бих я предала - все едно да предаваш съдбата.
Святкат огнени мълнии, вихър брули ме див, озлобен,
но след буря единствено можеш да видиш дъгата.
Затова съм богата с всеки гръм прозвучал нейде в мен,
с всеки звън на дъжда, с всеки миг, с всяка болка жестока -
своя белег и смисъл те оставят в смълчания ден
и потъват дълбоко на червения залез в окото.
© Вики All rights reserved.
