Е 3
Безбройни дни, безкрай безсънни нощи
аз чаках и мечтаех в унес благ.
Преследваха ме образи среднощни -
невидими сред утринния хлад
Невидими и ярки силуети,
затворени и имащи криле,
покълващи и още непосети
обрулени без бурни ветрове...
Мечти! О, крехки клончета невинни,
милиони тънки сламки всред всемир,
надежди слаби, образи тъй свидни
обгрижвани, лелеяни безспир!
Как бързо овъгляват се крилата
на пеперуди, пърхащи край свещ -
стоварват се телата на земята,
проклинайки олтара си горещ.
Оставаме излъгани и празни,
безжизнени, с изцъклени очи,
притискайки парченца малки разни
от нашите несбъднати мечти.
И само други пориви красиви
ни дават още шанса за живот -
желание премахват колебливо
да сложим край на тежкия хомот.
Да бъдем тук, да бъдем живи още,
да бъдем с вяра в давания знак,
да бъдем силни даже в черни нощи,
сред "другите" да бъдем "ние" пак!!!
© Станимир Власакиев All rights reserved.
