Е, и?
Е, и?
И какво,
че моите песни вече не кацат
по бузките
на още невкусени вишни?
Че моето слънце угасва,
преди да изгрее?
Че мечтите ми висват
на лаврови люлки обесени?
Че не съм чак толкова днешен,
че преди колко ли есени
съм си бил отишъл?
И какво,
и какво,
и какво от това?
Аз съм щастлив,
че ви има,
когато откъсвам от утро сълза
върху тревичка безименна,
която лекува от временност,
кълни свобода
и свети
до безумие влюбена
в нещо потребно.
( Това бе горък стон на откъснат клон от прегърбено от плод дърво, който гледа болката и радостта от загубата и облекчението си. Дали сам паднах от тежестта си, или ме скършиха – потърсете отговора в себе си. Сигурно сте имали подобен случай? Пък и да не сте – ще ви падне. Обичам ви. Пурко59
© Ангел Веселинов All rights reserved.
