Е, и?
Е, и?
И какво,
че моите песни вече не кацат
по бузките
на още невкусени вишни?
Че моето слънце угасва,
преди да изгрее?
Че мечтите ми висват
на лаврови люлки обесени?
Че не съм чак толкова днешен,
че преди колко ли есени
съм си бил отишъл?
И какво,
и какво,
и какво от това?
Аз съм щастлив,
че ви има,
когато откъсвам от утро сълза
върху тревичка безименна,
която лекува от временност,
кълни свобода
и свети
до безумие влюбена
в нещо потребно.
( Това бе горък стон на откъснат клон от прегърбено от плод дърво, който гледа болката и радостта от загубата и облекчението си. Дали сам паднах от тежестта си, или ме скършиха – потърсете отговора в себе си. Сигурно сте имали подобен случай? Пък и да не сте – ще ви падне. Обичам ви. Пурко59
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Поздравления!
-
Прекрасен и много силен стих!!!
Невероятен, болезнено откровен и талантлив стих!!! -
Замислих се... Хубав и стойностен стих.
-
Много стойностен стих!Хубава неделя,приятелю!
-
Замисли ме рано-рано, Ачо! Поздрав!!!
-
... некроткостоние...
-
"прегърбено от плод дърво"
!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
...застават до своите окончателни многоточия плодовете на днешните градинари, и заспиват горди от себе си, вече свободни от грижи и птици всички дървета-верни на битийните навици. Знаем, че има Закон-Кръговрат и, че вчерашна клетва утре често се нарушава. Знаем, че с искрена вяра, надежда и обич дните ни надживяват...