Jun 26, 2011, 11:25 PM

* * *

  Poetry
933 0 1

А все нечестно... все по някой още...

Поболява се и после си отива.

Не му се тръгва. Но защо пък не?

Поне смъртта му, казаха, че е щастлива.

 

Рай и ад... и ад във рая.

Нали, когато всичко скъпо си оставил,

не ще те блазнят райските градини

и пак за него... нощ след нощ... би жалил.

 

Меланхолично, доста откачено.

Предвид цвета. Предвид тревата...

А в стиховете, инак, подредено,

контраст на хаоса - в сърцата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джули All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...