А все нечестно... все по някой още...

Поболява се и после си отива.

Не му се тръгва. Но защо пък не?

Поне смъртта му, казаха, че е щастлива.

Рай и ад... и ад във рая.

Нали, когато всичко скъпо си оставил,

не ще те блазнят райските градини

и пак за него... нощ след нощ... би жалил.

Меланхолично, доста откачено.

Предвид цвета. Предвид тревата...

А в стиховете, инак, подредено,

контраст на хаоса - в сърцата.