Dec 7, 2013, 7:35 PM

...

  Poetry » Love
579 0 0

Ела при мен - целуни ме.
Обещай ми да не бягаш.
Придърпай ме плътно до себе си
и ме задръж в обятията си.
Покажи ми звездите и луната,
дай ми слънцето,
дъжда
и още целувки - до кръв.
Обичай ме такава, каквато съм.
Говори ми за живота,
звездите,
облаците,
синьото небе,
зелената трева,
мечтите ти...
Аз ще гледам твоите красиви очи,
ще се наслаждавам на устните ти и ще си мисля:
''Боже, колко нереален си ти, само в мечтите си ми.''

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна Кирилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...