Dec 6, 2012, 10:54 AM

* * *

  Poetry
821 0 0

Толкова е красиво вънка.
Бяло, чисто, красиво.
Излизам и виждам
как тихо се сипе белият сняг.

Навсякъде деца с ръкавици на ръцете,
целят се, снежни човеци правят.
Весели снежинки танцуват
и навсякъде комини пушат.
Красив е този сезон, най-белият, най-чистият.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцислав Петров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...